Бейкън

Живот и творчество на Бейкън след политиката

Кой е

Живот и творчество на Бейкън след политиката

Кралица Елизабет умира в 1603 г. и Бейкън става съветник на приемника й крал Джеймс I. Той невинаги приема съветите му, но го цени високо и по време на неговото управление Бейкън неизменно напредва. В 1607 г. става правителствен юрисконсулт, в 1613-а — главен прокурор, а в 1618-а е назначен за лорд-канцлер на Англия. Същата година получава титлата барон, а в 1621 г. — виконт.

5000 продукта от Knipex на склад
Но идва бедата. Като съдия Бейкън е приемал „подаръци“ от тъжители. Макар и обичайна практика тогава, това явно е незаконно. Политическите му противници в парламента със стръв използват тази възможност, за да му отнемат властта. Бейкън прави самопризнания и е осъден на затвор в Лондонската кула, голяма глоба и повече няма право да постъпва на държавна служба. Кралят скоро освобождава Бейкън от затвора и му опрощава глобата. Но с политическата му кариера е свършено.
Трудно е да си спомним много случаи, когато високопоставени политици са уличавани в корупция или в друго нарушение на общественото доверие. Често пъти, когато такива хора са залавяни, започват да се вайкат и защитават себе си, като твърдят, че всички си служат с измама. Приета сериозно, такава „защита“ би трябвало да означава, че корумпираният политик не трябва даБейкън бъде наказван, освен ако първо не се накажат всички корумпирани преди него. Но Бейкън реагира на присъдата си малко по-различно: „Аз бях най-справедливият съдия в Англия през последните петдесет години; но това е най-справедливото порицание в парламента през последните двеста години.“

Философски произведения

Толкова активен и наситен политически живот сякаш не оставя място за нищо друго. Но неувяхващата си слава и мястото си в тази книга Бейкън държи на философските си произведения, а не на политическата си дейност. Първата му значителна творба са неговите „Есета“, излезли в 1597 г., а после постепенно разширявани. Написани в пестелив, превъзходен стил, те съдържат богатство от проникновени наблюдения не само по политически, а и по много лични въпроси. Ето някои характерни мисли:
За младостта и зрелостта
Младите хора са по-годни да изобретяват, отколкото да преценяват, по-годни да изпълняват, отколкото да дават съвети, и по-годни за нови начинания, отколкото за улегнала работа;…зрелите хора възразяват прекалено много, дават прекалено много съвети и рискуват прекалено малко. Несъмнено добре е да се намери работа и за едните, и за другите…, защото добродетелите на всяка възраст поправят недостатъците и на двете.
За брака и ергенството
Онзи, който има жена и деца, оставя заложници на съдбата…
(Самият Бейкън е женен, но няма деца.)