Франсиско Писаро- жестокият завоевател, променил хода на историята
Някои автори отбелязват, че Франсиско Писаро едва ли е нещо повече от дързък разбойник. Но колцина са разбойниците, оказали такова въздействие върху историята? Покорената от него империя е имала власт над по-голямата част от днешните Перу и Еквадор, над северната половина от Чили и над част от Боливия. Обитателите й са били доста по-многобройни от населението на цялата останала Южна Америка. Резултатът от завоеванията на Писаро е, че в целия район се налага испанската религия и култура. След падането на империята на инките останалата част от Южна Америка няма никакви шансове да устои на европейското нашествие. Милиони индианци все още населяват Южна Америка. Но в повечето страни от континента те не успяват да възвърнат политическата си власт. В тях господстват европейският език, религия и култура.
Кортес и Писаро, всеки начело на малобройни сили, успяват да заличат доста бързо империите на ацтеките и на инките. Това кара мнозина да мислят, че покоряването на Мексико и Перу от европейците е било неизбежно. Империята на ацтеките наистина е
нямала изгледи да запази независимостта си. Нейното положение — близо до Мексиканския залив и на относително малко разстояние от Куба — я прави уязвима от испанските нападения. Дори ацтеките да бяха успели да разгромят малочислените сили на Кортес, сигурно много скоро щяха да пристигнат по-мощни испански войски.
Империята на инките има по-изгодно за отбрана местоположение
Империята на инките има по-изгодно за отбрана местоположение. Граничи само с Тихия океан, който е по-трудно достъпен за испанските кораби от Атлантическия. Инките са поддържали голяма войска и империята им е била многолюдна и добре организирана. Освен това теренът в Перу е насечен и планински, а на много места в света европейските колонизатори са срещали големи трудности при завладяването на планински райони.
Дори в края на XIX век, когато европейските войски са много по-усъвършенствани, отколкото в началото на XVI, опитът на италианците да завладеят Етиопия завърши с неуспех. Почти по същия начин британците срещаха безкрайни трудности с племената от граничните северозападни райони на Индия. Европейците така и не успяха да колонизират планински страни като Непал, Афганистан и Иран. Ако нашествието на Писаро се беше провалило и инките бяха имали възможност да се запознаят с европейското оръжие и тактика, може би по-късно щяха да отблъснат дори по-значителни европейски сили. При създалото се положение на испанците им бяха нужни трийсет и шест години, за да потушат въстанието от 1536 г., въпреки че индианците разполагаха с незначително оръжие и успяха да съберат само малка част от войските, които биха имали преди нашествието на Писаро. Испанците може би щяха да покорят империята на инките и без Писаро, но това никак не е сигурно. Докато Ернан Кортес е ускорил хода на историята, Писаро може би е променил този ход.
