Смъртта на Франсиско Писаро и мащабите на военната му победа
Испанците започват междуособни крамоли и това довежда до падането на Франсиско Писаро. Един от неговите най-близки помощници, Диего де Алмагро, надига глава в 1537 г. и твърди, че Писаро не му е дал полагащия му се дял от плячката. Алмагро е заловен и умъртвен; но въпросът остава неразрешен и в 1541 г. група негови последователи нахълтват в двореца на Писаро в Лима и убиват шейсет и шест годишния предводител само осем години след победоносното му влизане в Куско.
Франсиско Писаро е бил смел, решителен и хитър човек. Според собствените му разбирания е бил религиозен и се говори, че когато умирал, изписал на земята кръст със собствената си кръв и последната му дума била „Исусе“. Но той е бил също невероятно алчен, жесток, амбициозен и подъл — може би най-бруталният от конкистадорите.
Обаче отблъскващият характер на Писаро не бива да ни кара да подценяваме военните му постижения. Когато в 1967 г. израелците удържаха решителна победа над арабските войски — далеч по-многобройни и по-добре въоръжени, мнозина останаха изненадани. Това беше забележителен триумф. Историята е пълна с примери за военни победи при чувствително числено превъзходство на противника. Наполеон и Александър Велики неведнъж са печелили надмощие над по-многобройни войски. Монголите, водени от приемниците на Чингис Хан, успяват да завладеят Китай, страна, чието население е поне трийсет пъти по-голямо от собствения им народ.
Писаро покорява над шестмилионна империя само със 180 души
Обаче Писаро покорява над шестмилионна империя само със 180 души и това е най-изумителната военна победа в цялата история. Численото превъзходство, преодоляно от него, е по-голямо от това, което преодолява Кортес, който нахлува в петмилионна империя с 600 войници. Възможно ли е дори Александър Велики или Чингис Хан да се сравняват с постижението на Писаро? Съмнително е, защото нито един от двамата не е толкова безразсъден, че да се впусне в завоевание при такова решително числено превъзходство на противника.
Можем да се запитаме дали пък огнестрелното оръжие на испанците не им е дало изключително тактическо превъзходство? Нищо подобно. Аркебузите, тогавашното примитивно огнестрелно оръжие, имат малък обсег и отнемат много време за презареждане. Макар да вдигат страшен шум, те са по-малко ефикасни от лъка и стрелата. На всичко отгоре, когато Писаро влиза в Каямарка, само трима от неговите хора имат аркебузи и около двайсет държат арбалети. Повечето индианци са избити с обикновени мечове и пики. Макар да са разполагали с огнестрелно оръжие и малко коне, ясно е, че испанците започват битката в изключително неизгодно от военно гледище положение. По-скоро ръководството и решителността, а не оръжието са главните фактори за победата на испанците. Разбира се, Писаро е имал и късмет. Нали една стара поговорка казва: щастието е на страната на смелите.