Франсоа Волтер- емблематичната фигура на Просвещението
Друг ръководен принцип на Франсоа Волтер е свободата на религията. През целия си живот той неотстъпно се противопоставя на религиозната нетърпимост и гонения. Макар че вярва в Бога, той не понася религиозните догми и постоянно застъпва гледището, че организираната религия е по същество шарлатания.
Съвсем естествено Волтер не е учен, но се интересува от науката и твърдо подкрепя емпиричните възгледи на Франсис Бейкън и Джон Лок. Освен това той е сериозен и задълбочен историк. Едно от най-забележителните му произведения е неговото универсално „Съчинение за нравите и духа на нациите“. То се различава от повечето предишни исторически книги главно в две отношения. Първо, Волтер признава, че Европа е само малка част от света и затова отделя на историята на Азия значително
място. Второ, той възприема възгледа, че културната история е, общо взето, много по-важна от политическата. Затова книгата му се занимава повече със социалните и икономическите условия и с развитието на изкуствата, отколкото с кралете и с водените от тях войни.
място. Второ, той възприема възгледа, че културната история е, общо взето, много по-важна от политическата. Затова книгата му се занимава повече със социалните и икономическите условия и с развитието на изкуствата, отколкото с кралете и с водените от тях войни.Волтер не е така оригинален философ
Волтер не е така оригинален философ както останалите в тази класация. До голяма степен той е заимствал идеите си от Джон Лок и Франсис Бейкън, преповтарял ги и ги популяризирал. Но благодарение преди всичко на неговите произведения идеите за демокрация, религиозна търпимост и свобода на мисълта се разпространяват из цяла Франция, а оттам — и в по-голямата част от Европа. Във френското Просвещение има и други видни личности (Дидро, Русо, Монтескьо и т. н.), но справедливостта изисква да кажем, че Волтер заема челно място в него.
Първо, хапливият му литературен стил, дълголетното му поприще и многобройните му произведения му осигуряват по-широка аудитория, отколкото на всеки друг автор. Второ, неговите идеи са характерни за цялата епоха на Просвещението. И трето, Волтер предхожда по време всички останали големи фигури на Просвещението. Великото произведение на Монтескьо „Духът на законите“ излиза едва в 1748 г. ; първият том от прочутата „Енциклопедия“ се появява в 1751 г.; първото съчинение на Русо е написано в 1750 г. А Волтеровите „Философски писма“ излизат в 1734 г., когато славата му се носи вече шестнайсет години.
Днес Волтеровите произведения почти не се четат с изключение на „Кандид“. Но през XVIII век те са имали широка читателска публика, което означава, че Волтер е играл голяма роля в промяната на обществения климат, която накрая довежда и до Френската революция. При това неговото влияние не се ограничава само до Франция. Американци като Томас Джеферсън, Джеймс Мадисън и Бенджамин Франклин също са запознати с произведенията му и много от Волтеровите идеи стават част от американската политическа традиция.
