Цезар- един от най-влиятелните римски императори
Завладяването на Галия прави Цезар, който вече е видна политическа фигура, популярен герой в Рим; по мнението на политическите му противници, много по-популярен и силен отпреди. Когато задачата му на военен ръководител приключва, римският Сенат му нарежда да се завърне в Рим като обикновен гражданин — т. е. без легионите си. Цезар се опасява — може би основателно, — че ако се завърне в Рим без войските си, политическите му противници ще използват възможността да го унищожат. Затова през нощта на 10 срещу 11 януари 49 г. пр. Хр., противопоставяйки се открито на римския Сенат, Цезар превежда войските си през река Рубикон в Северна Италия и настъпва към Рим. Този явно незаконен акт поставя началото на гражданска война между Цезаровите легиони и верните на Сената сили. Войната продължава четири години и завършва с пълна победа на Цезар, като последната битка се води край Мунда, Испания, на 7 март 45 г. пр. Хр.
Цезар вече е стигнал до извода, че ефикасният, просветен деспотизъм, от който се нуждае Рим, може да бъде осъществен най-добре от самия него. Той се завръща в Рим през октомври 45 г. пр. Хр. и става пожизнен диктатор. През февруари 44 г. пр. Хр. му предлагат корона, но той се отказва от нея. Той вече е военен диктатор и това не успокоява противниците му републиканци. На 15 март 44 г. пр. Хр. Цезар е убит от група заговорници по време на събрание на Сената.
Реформи
През последните години от живота си Цезар се залавя с енергична програма за реформи. Съставя план, според който ветераните от войската и бедните римски граждани трябва да бъдат настанени в нови селища, пръснати из цялата империя. Разширява римското гражданство така, че от него се ползват няколко нови групи лица. Възнамерява да въведе единна система за градските управи на италийските градове. Предвижда също обширна строителна програма и кодифициране на римските закони. Въвежда и най-различни други реформи. Но не успява да постигне задоволителна конституционна система за управление и може би това е главната причина за неговото падане.
Тъй като само година дели Цезаровата победа при Мунда от неговото убийство в Рим, много от плановете му остават неосъществени и е трудно да се каже доколко просветено и ефикасно щеше да е неговото ръководство, ако беше оцелял. От всичките му реформи най-дълготраен резултат има въвеждането на предложения от него нов календар. С минимални видоизменения той е в сила до днес.
