Черница
Черницата е близка роднина на смокинята и расте свободно из южните краища на нашата страна. Вгледа ли се човек по-внимателно, ще долови приликата. Черница вирее по топлите слънчеви места. Смята се, че отечеството и е Източна Азия.
Култивирана е в целия Изток още от най-стари времена. През XII век е пренесена в Европа. Страда от студа, но издържа на пушек и газове във въздуха. В; Московска област тя има формата на храст. Изкачва се до 1100 м надморска височина.Кората на черницата е напукана мрежовидно, кафява до сивочерна на цвят. На височина дървото достига до 20 м, а на дебелина — до 80 см. Тъмнозелените листа имат формата на сърце, но са насечени неправилно на два-три дяла. По края са назъбени, а на върха — заострени. Използуват се за храна на копринената буба.
Видове и особености на черницата
Познати са черна и бяла черница. Листата на черната са по-едри, по-лъскави и с грапави власинки. Тя расте из по-топлите места.
Ако направим разходка през май, ще имаме възможност да разгледаме и цветовете на черницата. Понякога те се появяват още с разлистването. Дървото цъфти и дава плод на 4-5-годишна възраст и живее до 300 години. Мъжките реси имат дълга дръжка, а на цвят са зеленикавожълти. Женските реси ще познаете по това, че са по-къси. Плодовете (дудите) узряват през юни-август и имат черен, тъмночервен, розов или бял цвят. Снабдени са с дръжки. На вкус са кисело-сладки, сочни са и съдържат много витамини. Ако ги смачкаме и промием с вода, месестата част изплува във водата, а семената падат на дъното на съда. Те са дребни, продълговати, светлокафяви. Покълнват, след като се киснат 4 дни във вода.
От плодовете на черницата се приготвят петмези, компоти, мармалади, сиропи и др. У нас се берат годишно до 1600 тона.
Корените на черницата проникват дълбоко в земята. Тя не е взискателна към почвата, но вирее най-добре върху плодородни почви, богати на варовити вещества. Расте бързо. Ако отсечем стъблото, около пъна порастват млади издънки. Използува се за направа на живи плетове.
