Чинар

Листата на източния чинар са длановидни, подобни на яворовите, с 5 до 7 дяла, но с остри редки зъбци и върхове. При западния са с 3 до 5 дяла, тъпи и плитко нарязани. При яворолистния — с 5 дяла, нарязани по-плитко от тези при източния. Листата на чинара се поклащат леко от вятъра, понеже имат дълга (8 см) дръжка. Короната, гледана отстрани, е мощна, разперена и величествена. Дървото расте бързо и може да достигне до 50 м височина, а диаметър — до 4 м. Смята се, че пределната му възраст е около 2000 години. Така че някои от тези дървета са били свидетели на бурното далечно минало на нашия народ. При с. Белащица, Пловдивско, и до днес има запазени чинарови дървета, които се споменават в бележките на кръстоносците-.

Корените на чинара може да бъдат плоски, повърхностни, но при източния чинар обикновено те са силно разклонени и с централен корен. Дървото расте най-добре върху песъчливи разливи и каменисти речни корита, непосредствено до водата. Освен чрез семена може да се размножава и чрез резници и отводи. Страда при ниски температури, затова ще го намерите само в долния планински пояс. Западният и яворолистният са по-устойчиви на студа. Чинарът е димоустойчив и газоустойчив вид.

Чинари – величествени дървета с величествени стволове

Красиво израснали, масивни дървета с интересно олющена кора – така накратко могат да се опишат чинарите. Те се срещат по-често в паркове, дървесни насаждения или като самотници, отколкото в градини. Много от десетте известни вида растат в Мексико и САЩ. Плододаването им също е много необичайно.

Тези дървета са сред най-привлекателните. Освен с интересен растеж, те се отличават и с красиви листа, а някои видове са особено декоративни заради лющещата се кора. Те са много декоративни през зимата благодарение на устойчивите си плодове, които се състоят от едносеменни ядки. Цветовете на тези дървета обаче са по-скоро незабележими и еднополови.

КУЛТИВИРАНЕ И РАЗМНОЖАВАНЕ

Дълбоките, хранителни почви са най-подходящи за чинарите. Тези дървета задължително се нуждаят от много влага. Идеални са слънчевите, топли и добре проветриви почви.

Могат да се размножават чрез семена, дървесни резници, подрязване или издънки. Ако искаме да използваме счупена пръчка за размножаване, тя трябва да съдържа парче двугодишна дървесина. Засяването на семена също може да бъде успешно при благоприятни условия. Най-разпространената форма на размножаване на чинарите е чрез дървесни резници. Културите се присаждат на подложки от Platanus hispanica, за предпочитане през март-април или май-юни.

РИСКОВЕ ОТ ЗАБОЛЯВАНИЯ

При неблагоприятни условия чинарите могат да заболеят от трахеомикоза. Тези съдови заболявания на дърветата обикновено се причиняват от нарушения във водния режим. Основните виновници за това са недостигът на вода или екстремните температури.

Чинар яворолистен

Този вид чинар е едно от най-популярните дървета в парка. Platanus acerifolia може да достигне височина до 50 метра. Има масивна разперена корона. Кората му се лющи на много големи парчета. Листата могат да бъдат 3-5 на брой. Широчината на плодника варира между 25 и 35 mm. Най-често на едно стъбло има по 2 ядки, но понякога има три или само една.

Platanus pyramidalis

Това е по-малко дърво с издължена яйцевидна, по-скоро възходяща корона. Долните му клони не увисват. Листата му са по-скоро широки, отколкото дълги, обикновено триделни.

Източен чинар

Platanus orientalis често се отглежда на Балканите, в Мала Азия и на остров Крит. Това е дърво с височина между 18 и 30 метра. Плодовете – ядки – са с шипове и обикновено се срещат на групи по 3-6 на стъблото. Кората на тези дървета се лющи на големи участъци. Листата са дълбоко нарязани на 5-7 дяла.

Така нареченият чинар „Mirkovec“ е единственият джуджевиден вид чинар. Расте бавно, а листата му стават червени в края на лятото и красиво лилави през есента.