Ърнест Ръдърфорд

Ръдърфорд е роден и израснал в Нова Зеландия. Учи в Кентърбърийския колеж и на двайсет и три години има вече три научни степени (бакалавър на изкуствата, магистър на изкуствата и бакалавър на науките). Следващата година е удостоен със стипендия за Кеймбриджкия университет, където три години се занимава с изследователска работа под ръководството на Дж. Дж. Томсън, един от най-видните учени по онова време. Двайсет и седем годишен, вече е професор по физика в канадския университет „Макгил“, където остава девет години. В 1907 г. се завръща в Англия, за да оглави факултета по физика в Манчестерския университет. В 1919 г. се прехвърля в Кеймбридж, този път като директор на лабораторията „Кавъндиш“, където остава до края на живота си.

Радиоактивността е открита в 1896 г. от френския физик Антоан-Анри Бекерел, който тогава правел опити с уранови съединения. Бекерел скоро загубил интерес към тази тема, тъй че основните си знания за радиоактивността дължим на широките изследвания на Ръдърфорд. (Мария и Пиер Кюри откриват още два радиоактивни елемента — полоний и радий, но нямат фундаментални изобретения в тази насока.) Едно от първите открития на Ръдърфорд е, че радиоактивното излъчване на урана се състои от две съвсем различни съставки, наречени алфа- и бета-лъчи. По-късно той демонстрира естеството на всяка от тях (те представляват бързо движещи се частици) и показва, че има трета съставка, наречена от него гама-лъчи.

Важна черта на радиоактивността е енергията. Бекерел, съпрузите Кюри и повечето други учени смятали, че тя идва от някакъв външен източник. Но Ръдърфорд доказва, че въпросната енергия — много по-силна от тази, която се освобождава при химически реакции — се отделя от вътрешността на отделните уранови атоми. Така той пръв стига до важната концепция за атомната енергия.