Явор
Из сенчестите гори на нашите балкани сред поляни с дъх на планински билки расте великолепният явор. Той се отличава с красотата си между широколистните дървета и е възпят в народните песни. Височината му е до 40 м, а дебелината — до 1,5 м. Едрите му листа са нарязани дълбоко на пет дяла. Когато слънцето ги огрее, те отразяват мека зелена светлина. От долната страна на места са окосмени и изглеждат като посребрени. През есента те стават красиво жълти до огненочервени на цвят.
През май, след разлистването, по върховете на младите клонки ще забележите дребни жълтеникави, повиснали в кичури цветове, приятни и ароматични. Лекият горски вятър сам извършва опрашването и осигурява образуването на семената.
Семената узряват през септември. Те са снабдени с крилатки, като крилца. Обикновено са свързани по две и крилатките им сключват остър ъгъл. Когато семето узрее и почне да пада, крилцата се завършват и вятърът може да отнесе семето като детска хвърчилка далеч от дънера.
Яворовото дърво расте много бързо
Яворовото дърво расте много бързо. При отсичане на клони от отреза поникват много клонки, които се развиват гъсто и буйно. Това позволява да се оформяват из парковете дървета с топчести корони.
Корените на явора са големи и разклонени. Централният корен закърнява още в младата възраст на фиданката.
Пролетните и есенните студове могат да донесат големи поражения на дървото. В началото на своя живот яворът расте много бързо. Той достига възраст 500 години. В манастира край гр. Етрополе има пет вековни явора. Най-високият е 29,5 м с обиколка на дънера 3,75 м.
Здрава, еластична и жилава, дървесината на явора служи за направа на мебели, фурнир (особено е ценен с рисунки като „птиче око“). Цепи се добре и усилва звука, затова намира широко приложение при производството на музикални инструменти. През пролетта от сока на явора могат да се правят сиропи и захар. От едно дърво за един ден може да се получи до 13 л сок. Кората се използува понякога за боядисване на вълната в кафяв цвят. Листата са добър фураж за добитъка.
