Еделвайс
Ако се изкачите на най-високите върхове на Пирин или на връх Мазалат в Стара планина, из пукнатините на стръмните и непристъпни зъбери може би ще намерите едно нежно, мъхесто цвете — еделвайса. Този съсед на орлите разкрива своята красота и свежест само пред най-опитните и смели туристи. Затова еделвайсът е станал символ на туризма. За пръв път у нас той е бил открит от ботаника Иван Урумов през 1896 г. в Троянския балкан на „Козята стена“. Овчарите са го наричали „балканска звезда“. А в Пирин е бил намерен през 1909 г. от градинаря-ботаник Й. Келерел. Еделвайс – латински Leontopodium alpinum. Това е многогодишно растение. Принадлежи към семейство Asteraceae. Нарича се още сребърна звезда.
Стъблото на цветето Еделвайс е високо до 20 см, туфесто и покрито с власинки. Листата са силно стеснени, прикрепени са към стъблото без дръжки и са покрити с бели копринени власинки. Долните листа са по-големи, а нагоре постепенно намаляват.
Еделвайсът расте по сухи места и е изложен на силно прегряване от слънчевите лъчи. Но власинковите клетки задържат въздух, наситен с водни пари, и така се намалява изпарението от листата. От друга страна, власинковата покривка действува като „слънчобран“ — намалява поглъщането на слънчевата топлина.
Еделвайсът цъфти през юни-юли. Цветовете му приличат на звездичка с около 10–12 листенца, наредени в кръг Знаете ли, че това не са цветни, а стъблени листа? Ако ги разгледаме под микроскоп или с лупа, ще забележим, че са покрити със сребристи власинки (трихоми), които са така усукани и сплетени, че маскират зеления цвят на листата. Тези власинки са мъртви клетки с въздушни клетъчни празнини и когато светлината се отразява от тях, изглеждат сребристобели. Цветето еделвайс се изсушава и използува за украса, тъй като запазва красотата си дълго време. Може да се отглежда и в саксии. Расте върху варовити почви. Пчелите го обичат, макар че го намират рядко. Поради безразборното бране има опасност еделвайсът да изчезне от нашите планини, затова късането му е забранено със закон.
Цветовете на еделвайса се използуват в медицината за приготвяне на лекарства против болести на белите дробове, сърцето и др.
Еделвайс (Leontopodium alpinum)
Еделвайс (Leontopodium alpinum), известно алпийско цвете, е добре познато растение. Въпреки че наименованието на вида е алпийско, то расте и в други европейски планини, като Пиренеите или Карпатите и у нас в Рила и Пирин. Някога сувенир за туристите, който те си носят от планините, в миналото е бил толкова популярен, че е бил почти застрашен от изчезване. Но благодарение на строгата защита броят на растението в дивата природа се е стабилизирал. Типичните цветове на алпийския еделвайс са съставени от грозд от малки жълти съцветия, които са увенчани с поразителни сребристи, плъстени листа. Растението разцъфтява през юни и цъфти до септември. В градините обаче се отглеждат градински сортове, като например високия 10 cm Mignon. Възможно е също така да се отглеждат „снежен“ или „хималайски“. Латинското наименование на вида означава лъвска лапа и е свързано с формата на все още затворените пъпки. На немски език се нарича Edelweiß, съчетание от думите благороден и бял.
Изисквания и отглеждане
В нашия регион алпийският еделвайс принадлежи към т.нар. алпийски растения, т.е. скални растения, чийто дом е високопланинската среда. Оттук произтичат и изискванията му към местообитание, което трябва да наподобява възможно най-много условията, от които произхожда. В естественото му местообитание ще го откриете на слънчеви, бедни на хранителни вещества малки ливади, които са се образували главно върху варовикова скала. Затова при изкуствени условия на отглеждане той се нуждае от място, където през по-голямата част от деня да бъде огряван от слънцето, и от добър дренаж, който винаги надеждно да отвежда дъждовната вода. Ще вирее добре в алпинеуми, но е подходящ и за фуги, каменни стени и скалисти участъци. Мястото не трябва да е прекалено сухо, но площта около кореновата бала трябва да е покрита с фин чакъл. Както всички растения от високите планини, то е студоустойчиво, но не обича дълги периоди на сняг.
