Нерон 37–68 г. от н.е.
Разтваряме широко двете крила на вратата на Историята, за да влезе, държейки кормилото на света и китарата на Аполон, „звярът“ от Апокалипсиса, коронованият майцеубиец, братоубиец и кръвосмесител, „Аполон и Хелиос“ — Нерон Клавдий Цезар Друс Германик. Той е гордостта на аристократичния Рим, върхът на неговите „добродетели“, цветът на „цивилизацията“ му. Нерон дошъл на бял свят наопаки, сиреч не с главата напред, а с краката. Това било счетено за лошо знамение. Трона си взел чрез убийство — майка му Агрипина отровила своя чичо и мъж Клавдий със съдействието на сина си.
Тъй като бил голям чревоугодник, Клавдий много обичал редките мезета. След като осиновил Нерон и нямала вече нужда от стария, Агрипина му поднесла едно ястие, което Клавдий много обичал — гъби. Но добрата му съпруга се погрижила гъбите да бъдат отровни. И тъй го изпратила безславно на другия свят. Човекът, който живеел само чрез корема си и за корема си, умрял от корема си.
Нерон провъзгласен за император
Първата работа на Агрипина, след като мъжът й издъхнал, била да затвори Британик в една от стаите на двореца, за да не й създаде неприятности. Той можел да се яви като законен наследник на престола.
Трябвало първо синът й Нерон да бъде провъзгласен за император от преторианците, а сетне Сенатът да утвърди свършения факт. Затова именно заключила Британик — да не би да се измъкне и превари да отиде първи при преторианците и Сената.
Така и станало. Преторианците провъзгласили Нерон за император, а Сенатът утвърдил този избор. И така надеждният шестнайсетгодишен младеж, който имал желязно здраве, солидно образование и всички пороци на Ахенобарбовия и Юлияновия род, станал император на 13 октомври 54 година.
Но работите не се развили така бързо, както ги разказваме.
Много интересен е новият зловещ фарс, който Агрипина изиграла в този случай и който е не по-малко сатанински от другия — изигран съвместно с Нарцис и Палас за сметка на Клавдий и Месалина.
Клавдий, благодарение на усърдието на съпругата си, заминал за другия свят на 12 октомври. Агрипина се погрижила да запази смъртта му в тайна. Никой да не узнае за нея!
Когато на следния ден слънцето изгряло над световната столица, Клавдий си почивал неподвижно в леглото. Спокойствие царяло в двореца и в града. Никакво движение не се забелязвало по коридорите на императорските палати. Бурий, началникът на преторианците, бил поставил стражи на всички изходи.
Тогава оповестили, че височайшият владетел е тежко болен и никой не бива да го безпокои. Агрипина и останалите заговорници пратили писмо до Сената — който се събирал същия ден, — с което молели „patres conscripti!“ да дадат нареждане на консулите и на жреците да отправят молитви към вечните богове за здравето на височайшия господар, за бързото му оздравяване!
А той бил още от предния ден покойник
И за да не се породи никакво подозрение, че нещо изключително се е случило на Палатинския хълм и на света, изправили мъртвеца и го подпрели седнал с възглавници, нашарили лицето и устните му с ярки бои и поканили една театрална трупа да даде представление в стаята на „болния“, за да го поразвлече, тъй като бил много притеснен, горкият.
Артистите влезли в стаята и почнали да танцуват и да пеят пред леглото. А „болният“ ги гледал с широко отворените си стъклени очи. В един ъгъл на стаята свирел оркестърът — зурни, китари, цимбали и тъпани — леки и весели мелодии, за да повдигне настроението на… умрелия!
Преданата му съпруга час по час се приближавала до него, навеждала се над лицето му и го запитвала мило с най-нежната си усмивка на уста: – Доволен ли си?
Подобна комедия се разигравала и по улиците. Час по час дворцови служители залепяли по стените „бюлетини“ за развитието на болестта на императора и осведомявали обществеността, че организмът на височайшия владетел на света се бори храбро с болестта.
Тази комедия продължила от сутринта чак до обяд, за да има време, както вече отбелязахме, убийцата Агрипина да подготви провъзгласяването на сина си за император от войската и утвърждаването на този избор от Сената.
До обяд Нерон станал император. И когато вечерта дежурният офицер се явил при новия господар на света да поиска нощната парола, щастливият император, който знаел кому дължи престола си, отвърнал: – „Най-добрата майка!“
Нерон бил среден на ръст
Той бил среден на ръст, казва ни Светоний, кожата му обсипана с лунички, тялото му нечисто, косите му кестеняви, а чертите му, взети поотделно — по-красиви от физиономията му.
Имал сини и късогледи очи, дебел врат, голям корем, тънки крака и желязно здраве. Въпреки крайните си злоупотреби във всяко отношение, почти никога не легнал болен. Само три пъти през живота си се почувствувал неразположен, и то много леко, така че не престанал нито да яде, нито да пие.
Не отдавал никакво значение на облеклото си. Представял се пред хората с кърпа на врата, без колан и бос.
Това е външният му портрет. Ала и вътрешно не бил по-различен. И вътрешно бил нечист, нехаен, безсрамен. Имал обичай да казва: – Никой не е чист. Но всички крият това. А аз не го крия…
И така Нерон развратничел и вършел престъпления без никакви задръжки и предпазливост, и без лъжливи основания за пред очите на хората. Но и поданиците му не били по-добри от господаря си. Само че не били императори, сиреч безотговорни, неприкосновени и свещени, та по такъв начин да могат да вършат мерзостите си така открито, както императора им. Не всеки би могъл да има подобна „свобода“ в същата степен!
Нерон притежавал по рождение всички пороци на Юлиянския род чрез майка си и тези на Ахенобарбовци — чрез баща си. Бил жесток, безнравствен, маниак, разсипник и артист.
През първите години на царуването си се стараел да прикрива слабостите си, докато се закрепи на трона и спечели любовта на народа като „благ господар“. Щом се възкачил на престола и почнал щедростите. Раздал по 400 сестерции на всеки гражданин, намалил данъците и възнагражденията на доносниците. По такъв начин, от една страна, облекчил народа, защото именно той плащал данъците, а от друга, задоволил и аристократите, защото доносите засягали най-вече тях.
Младият император бил луд за жени и зрелища
Младият император бил луд за жени и зрелища — нали бил юноша още. И като всички свои предци имал слабост към литературата и изящните изкуства.
През неговото царуване цялата аристокрация гуляела. Императорът давал тон. Синът на Агрипина застанал начело на „модерните“, на гуляйджиите от покварената младеж, които презирали всякакъв нравствен принцип и най-вече — героичното минало на републиката.
Смятал се за голям поет, за голям трагически актьор, за голям състезател на надбягване с колесници и голям борец. Но най-вече — за голям певец. Не се стеснявал да се явява пред очите на поданиците си в публичните състезания и да се домогва с всички средства до венеца на победителя — със заплахи, с подкупи, с организирани платени клакьори. Борел се, пеел и се надбягвал с колесница с всички.
Докарал от Александрия специалисти — организатори на клакьорите. Обучил пет хиляди яки плебеи — научил ги как да ръкопляскат силно. Поставил ги „под заповедите“ на аристократи от най-висшата обществена прослойка — конниците, и ги пръскал из целия театър, за да дават сигнал за ръкопляскания на предварително определени сцени от представлението. И при всеки отделен случай ръкоплясканията имали различен ритъм.
Нерон пял за първи път в Неапол. Защото там имало много гръцки колонисти, а също така и търговци и моряци от Александрия, които разбирали от изкуство и щели да му ръкопляскат. Той бил прав. След този първи опит, престрашил се и решил да отиде в Гърция, за да покаже таланта си и там.
– Само гърците разбират от изкуство и състезания — казвал той.
И действително Нерон вземал твърде на сериозно многобройните си дарования и изкуството си. Смятал, че много по-голямо нещо е да си човек на изкуството, отколкото да си император. Затова имал обичай да казва:
– Ще се откажа от трона, за да се отдам на изкуството! Или: – Ако някога загубя трона и богатството си, ще преживявам от… китарата си!
И тъй като бил, значи, голям музикант, поет, актьор, водач на колесница и борец и единствено гърците ценели изкуството и телесната сила, решил да отиде в Гърция, за да „пожъне лаври“.
През есента на 6-а година взел със себе си много от своите царедворци и голям брой обучени клакьори, качил се на кораб и потеглил за Гърция.
Спрял първо в Касиопе на остров Корфу, където пял пред народа и бил възнаграден с бурни ръкопляскания от тогавашните корфуанци, които доста си били изпатили преди немного години от Антоний и Октавиан. След това се отправил за западен Пелопонес и отишъл в Олимпия!
Кой? Господарят на Гърция!
И заповядал големите панелински игри да се състоят още същата година, за да участвува в тях! А сетне взел да обикаля из всички по-големи градове на Пелопонес — пеел и всеки път обирал лаврите!
След всяка победа на императора глашатаят извиквал: – Императорът Нерон спечели наградата в това състезание за слава на римския народ и на света, който принадлежи нему!
Щом като светът имал такъв господар, а римският народ — такава слава, човешкото достойнство било излишно — а и Нерон го бил потъпкал.
Той останал толкова доволен от приема, оказан му от гърците в Пелопонес и от безбройните лаврови венци, които спечелил, че в Коринт, където се провеждали Истмийските игри, за да изрази благодарността си към пелопонесците, извикал със силния си глас пред насъбраното множество: – От днес обявявам Ахея (Пелопонес) за свободна!
Това означавало, че отсега нататък пелопонеските градове нямало да плащат данък на императора.
Но такава свобода, дадена от един щур човек само защото така му било скимнало в момента, нямала стойност. Защото някой друг щур би могъл по-късно да я отнеме. Така и станало. За жалост, от опита на вековете, дето има една дума, знаем, че свободата не се подарява — тя се извоюва.
Орезиляване на императорското звание
Това орезиляване на императорското звание, това разточително пръскане на пари се харесвали на римския народ, който искал само безплатно хляб и зрелища.
Но разните убийства на Нерон, които ще разгледаме след малко, ограбването на имуществата на богатите и разпуснатите му нрави, били добър предлог за враговете му, който те използували, за да подготвят падането му. Впрочем той отсъствувал дълги месеци от столицата, нещо, което дало възможност на враговете му — сиреч, на претендентите за трона — да действуват тайно срещу него. Наричали го безсъвестно чудовище, което иска да бъде равно на Аполон в музиката, на Хелиос в надбягването с колесници и на Херкулес в борбата!
Той бил толкова изкуфял, че когато се завърнал в Италия, отрупан с лаврови венци от победите си в Олимпийските, Истмийските и Немейските игри, събарял част от стените на всеки град, в който влизал, защото такъв обичай имали гърците, та сринал дори и стените на Неапол и Рим. А народът пощурявал от възторг, че има за император такъв левент, песнопоец и пехливанин!
Буйна, необуздана и покварена природа, Нерон не се отдал изведнъж на всичките си слабости и пороци, сиреч още щом се възкачил на престола, а полека-лека и малко по малко, както казва Светоний. „И никой не бива да се съмнява — пише Светоний, — че тези слабости на императора не се дължели на възрастта му, а на характера му.“
Когато се мръквало, слагал си шапка и фалшива брада и излизал с компанията си, с „неподражаемите“, по улиците, както Месалина, когато се мръквало, си слагала руса перука, намятала се с широк плащ и отивала в бардаците.
Заедно с компанията си императорът влизал в народните кръчми; там всички се напивали, трошели каквото им попадне и… крадели!
При едно от тези нощни скитания на Нерон с компанията му из сокаците на Рим шумните младежи веднъж срещнали един сенатор с жена му. Тайфата закачила съпругата му. Сенаторът, който бил силен човек, сграбчил императора и го направил на пух и прах. За малко не му изкарал едното око. Този случай накарал Нерон да поумнее и да прекъсне този род шеги, за да прави… още по-лоши!
Майката на Нерон
Но нека спрем за малко тук, за да си спомним за „най-добрата майка“, майката на Нерон. Агрипина съвсем не турила на трона сина си, за да управлява той, а самата тя — да трупа пари (била страшно сребролюбива!) и да развратничи. Защото сега, след като постигнала целта си да направи сина си император, Агрипина пратила по дяволите цялата си фалшива добродетелност, зад която някога се прикривала, за да спечели уважението на аристокрацията и на народа за себе си и за сина си — хората биха казали, че каквато е майката, такъв е и синът! — и го ударила на любов!
Но, за да подсили моралния си авторитет, а така също и авторитета на младия император, успяла да издействува Сенатът да обяви мъжа й за бог! Тогава всеки би казал: – Каква велика, каква знаменита… съпруга!
Но и това не било достатъчно. Поискала да издигне храм на… бог Клавдий.
Но младежите от онази епоха, а пък и самият Нерон, не вярвали на богове. Смеели се и се присмивали на Агрипина, задето обожествила… малоумния си съпруг! Нерон и компанията му се смеели и се подигравали и с покойния Клавдий.
– Представяш ли си как слабоумният и треперещ Клавдий ще се представи на другите богове като равен с тях!
И тогава учителят на Нерон, Сенека, седнал и съчинил една сатира, „Отиквяване“, която била прочетена на римската тълпа през време на Сатурналиите, твърде разпуснати празненства, които ставали всяка година на 16, 17 и 18 декември.
Тук ще дадем кратко съдържание на тази сатира, която е остроумно и хубаво написана и представлява един от шедьоврите на римската литература, защото от нея научаваме много неща за психологията и манталитета на римската аристокрация от I век на нашата ера.
