Храст бял имел – Viscum album L.
Бял имел – голо полупаразитно храстче със стъбло, високо до 100 см, вилужно разклонено. Листата срещуположни, жълто-зелени, месести, презимуващи, продълговати до ланцетни, дълги 2–8 см, широки до 3 см, целокрайни, с 3–7 успоредни жилки без разклонения. Цветовете на белия имел са дребни, еднополови, събрани в сбити групички по 5–7 в пазвите на листата. Двудомно растение. Мъжките цветове с 4-делно венче, без чашка и с 4 тичинки, сраснали с дяловете на венчето, а женските със слабо забележима 4-зъбчеста чашка и 4 венчелистчета във вид на месести люспи. Яйчникът долен. Плодът на белия имел представлява бяла кълбеста лепкава едносеменна ягода, която полепва по краката на птиците и по този начин се пренася по други дървета.
Паразитира върху различни овощни и други (широколистни и иглолистни) дървета. Често се среща в Източна България, по-рядко в останалите части на страната. Цъфти март – май.
В съвременната медицина се използуват листата заедно с клонките (дрога Herba Visci) или само листата (Folia Visci), които се берат през март и април. Широко се използува и в народната медицина.
Значение и интересни факти
Имелът не е типичен паразит, както може да изглежда на пръв поглед. Той е полупаразит, който извлича важни минерали от своя гостоприемник, но сам е способен на фотосинтеза и следователно е само частично зависим от гостоприемника. Интересно е, че, от друга страна, той предоставя някои от веществата на растението-гостоприемник и те го предпазват от животински вредители и някои гъбични заболявания. Обикновено гостоприемниците са дървета на възраст над 20 години от различни видове, напр. липа, топола, ябълка, клен.
Съществуват три подвида бял имел – истински имел (показан и описан тук), боров имел и елхов имел. Както подсказват имената, последните два подвида са приспособени към иглолистни дървета. Някои автори считат тези подвидове за видове.
Разпространението на имела е типичен пример за зоохора. Имелът се разпространява от птиците, които ядат плодовете и разпространяват семената чрез изпражненията си или като ядат плодовете. Ако семената преминат през храносмилателния тракт на птицата, говорим за ендозоохория (такива семена имат по-висока кълняемост). Ако птицата не погълне семето, а може би то полепне по перата ѝ и така се пренесе – говорим за епизоохория. Опрашването се извършва от насекоми.
Лечебно растение ли е белият имел
Белият имел е известен като лечебно растение още от древни времена. Използван е от древните гърци и римляни. За лечебни цели се използват клонките и листата, но в днешно време преобладава мнението, че листата имат по-високо съдържание на активни вещества. Наркотикът има сладникав вкус, а след това – горчив. Най-често се прилага под формата на прах или тинктура. Той има понижаващ ефект върху кръвното налягане и влияе на сърцето. Използва се като диуретик (средство за стимулиране на уринирането). Успокоява главоболието, има антисклеротично действие. Той има и антиревматично действие.
Отровно растение
Плодовете са слабо токсични.
Храстът бял имел се считал за вълшебно растение
Още в древността имелът е смятан за необикновено растение, което има много свойства. Смятало се за дар от небето, защото расте високо в короните на дърветата. Имелът се споменава в гръцки и римски митове и легенди. Например за имела се е смятало, че отваря портите на подземния свят.
Още древните келти и германи са познавали имела и са му приписвали магически сили. Смятало се е, че имелът, растящ по дъбовите дървета, има такава сила (твърде вероятно е обаче това да не е бил имел, а сроден вид – охмет, който паразитира по дъбовите дървета). Той се е използвал при церемонии. Вярвали също, че напитката, приготвена от такъв бял имел, има чудодейна сила и помага при отравяния. Викингите са вярвали, че имелът има силата да възкресява мъртвите.
В англосаксонските страни на имела все още се приписват символични свойства и той е неизменна част от традиционните коледни тържества. Това е традиция, която води началото си от древните келти. Вярвали са, че имелът има чудодейни свойства – влияе на плодовитостта на хората и животните, предпазва от вещици.
Имелът е символ на любовта и в англосаксонските страни. По традиция всеки може да се целуне под имела. Вярва се, че неомъжена жена, която не е целуната под имела, ще бъде сама цяла година. Днес обичаят да се окачва бял имел над вратите се е разпространил по целия свят.
СЕМЕЙСТВО ИМЕЛОВИ – LORANTHACEAE
